Пред мен стои
непристъпната бяла скала,
Надигнала се още в началото на дните

Колко безумно кратка е човешката съдба.
Тя ще ни преведе през най-трънливите пътеки,
през дерета и чукари,

Събуждаше се винаги в късния следобед. Най често от суматохата вкъщи - смеещи се хора, разискващи събитията от деня или пък от уличните музиканти под прозореца. Още преди да отвори очи, блажена усмивка се прокрадваше и изгряваше на лицет...

Всяка сутрин се събуждаше с чувството за изхабеност. Ставаше от леглото чак след 3-тото иззвъняване на алармата и с нежелание нахлузваше смачканите дрехи от вчера, скупчени на стола.
След около 5 минути взиране в изпитото лице в огледалот...

Както вече споменах, с Еска се запознахме още в Сен-Жон - изходната точка на Camino Frances.
Допаднахме си бързо и решихме да повървим заедно известно време.
След първия ден ходене - този в който пресякохме Пиринеите, решихме, че постижени...